Войната на “Синьото кафе” – Март 2000

Говори се често за агитките, за боевете, за сблъсъците от миналото. Но има едно събитие, което и до днес остава ненадминато по мащаб и заряд – 2 март 2000 година, денят, в който столицата видя истинската мощ на армейската агитка.

ЦСКА и Левски се срещат за Купата на България. Напрежението е осезаемо – класическо дерби, каквото не се играе, а се изживява. Докато официалните лица говорят за футбол, по улиците се подготвяше друга битка.

Червената част от столицата се събира около добре познатото място – “Кравай”. Левскарите, както обикновено, са окупирали “Синьото кафе” – техен символичен център. Там вече са се струпали над 2000 "сини" – с бири в ръце и песни по уста.

Но тогава се случва неочакваното – около 500 ултраси на ЦСКА, организирани и въоръжени, се отправят към “синия” бастион. Бухалки, метални тръби, палки – всичко е приготвено за сблъсък. Групата е разделена – едните удрят фронтално, другите минават от фланга.

Първият удар идва с камъни, стъклени бутилки и самоделни пиратки. В началото левскарите се колебаят, после се хвърлят напред, разчитайки на численото си надмощие. Но не знаят, че ги чака втора ударна вълна от армейци. И тогава избухва хаосът.

Центърът на София се превръща в сцена на ожесточено меле. Червените удрят координирано, а сините, въпреки че са в пъти повече, започват да отстъпват. Паниката ги обзема – бягат, крият се в магазини, аптеки, звънят по домофоните на жилищни блокове. Някои дори скачат в канала – всичко, за да се спасят.

Улиците гърмят, а червената вълна помита всичко по пътя си. Полицията се появява, когато битката вече е приключила. Победата е категорична. Левскарите напускат “Синьото кафе” – и не се връщат там цяло десетилетие.

Това не беше просто бой. Това беше демонстрация на сила, организация и дух. Момент, който остава завинаги в паметта на всички, които бяха там – и в легендите, които се предават между поколенията.