670 000 фенове на Барселона заляха улиците: димки, флагове и три купи в небето на Каталуния

Барселона отново се превърна в арена на незабравимо празненство. Над 670 000 верни привърженици изпълниха улиците в чест на любимия си отбор, който тази година спечели три трофея – шампионската титла, купата на краля и суперкупата на Испания.

Футболистите на клуба преминаха с открит автобус по специален маршрут от стадиона до Триумфалната арка. По целия път ги посрещаха песни, знамена, пиротехника и оглушителна подкрепа. Улиците бяха потънали в червено и синьо, а атмосферата беше наелектризираща.

Маршрутът на тържественото шествие включваше булевардите „Аристидес Майол“, „Нумансия“, „Париж“, „Балмес“, „Пелай“ и завърши до Пасео Сан Жоан, близо до арката. Хората пееха, скачаха, развяваха знамена, а от три основни точки по маршрута звучеше музика и тъпани.

На покрива на автобуса триумфално стояха мъжкият отбор, гордо показвайки купите пред феновете. Младата звезда Ламин Ямал не спираше да се усмихва, докато развяваше знаме, а полузащитникът Фермин Лопес приканваше тълпата към още по-мощни възгласи. Вратарят Тер Щеген също се включи в празненството, подканвайки хората с викове за подкрепа.

Пиротехниката запали небето над централния площад на града – факли в цветовете на клуба оформиха знака на Барселона в небето. Двама от защитниците на отбора – Иниго Мартинес и Роналд Араухо – се подхлъзнаха на покрива на автобуса, което предизвика бурни аплодисменти и смях сред останалите играчи и феновете.

Новият старши треньор на отбора Ханзи Флик, който донесе трофеите още в първия си сезон, заяви:
„Празникът е заслужен, но това е само началото. Тази страст, която видях днес по улиците, искам да я виждам всеки мач. Ще се върнем тук отново.“

Барселона завърши сезона без загуба в първенството през 2025 година. Последната титла бе спечелена след победа над градския съперник Еспаньол. По време на шестчасовото празненство не бяха регистрирани сериозни инциденти – единствено няколко изгорели тъпана и пресипнали гърла.

Феновете на Барса доказаха отново: когато трибуната пее, градът гори. Каталунското сърце тупти силно – и димът никога няма да изгасне.