Ултра Магазин
Има стадиони, които са построени.
Има и такива, които са мечтани.
Стадион Пловдив (бивш 9-и септември) е най-големият стадион в България. Намира се в парк Отдих и култура, в близост до Гребната база и капацитетът му е 55 000 седящи места.
Популярен е във футболните среди като „Голямата къща“.
Официално стадионът е открит на 10 септември 1954 г. и тогава носи името „9 септември“. Капацитетът тогава е 30 000 седящи места. Основно е реконструиран през 1962 г., като се построява втори етаж на западната трибуна. Капацитетът нараства на 42 000 места. През 1991 г. е издигната останалата част от втория етаж на стадиона. За съжаление, поради липса на средства ремонтът е прекратен преди пълно завършване на съоръжението.
На стадиона са се играли предимно дерби мачове между четирите пловдивски отбора, както и срещи от републиканската футболна лига.
Интересното е, че още от самото начало стадион „Пловдив“ няма един-единствен домакин.
Той не е клубен стадион, а градска и национална арена.
Тук играят:
- „Ботев“ (Пловдив)
- „Локомотив“ (Пловдив)
- Спартак Пловдив
- Марица Пловдив
- националният отбор на България
- други български клубове при големи мачове
Стадионът се използва, когато събитието надхвърля рамките на обикновен футболен мач. Това още тогава му придава особен статут – той не принадлежи на един отбор, а на цял град.
Най-интересните мачове играли се на стадион Пловдив (9-ти септември) :
- Ботев Пловдив – Байерн Мюнхен - 7 ноември 1984 година
След елиминирането на 1/16-финала на люксембургския „Юнион Спортив“, жребият отрежда „жълто-черните“ да се изправят на 1/8-финалите срещу „Байерн“ Мюнхен. В първата среща в Германия „канарчетата“ губят с 1:4 и никой не очаква това, което ще се случи в реванша.
На 7 ноември 1984 година „Ботев“ изиграва паметен мач, в който сразява немския колос с 2:0, а само малшансът пред гола и отмененият редовен такъв на Пашев в началото на срещата помагат на „баварците“ да продължат в турнира.
Пред препълнения стадион „Пловдив“ (тогава „9-ти септември“) „жълто-черните“ изнасят футболна лекция на именития си съперник, която ще остане завинаги в историята на българския футбол, като една от най-славните негови победи на международната сцена.
Попаденията в мача бележат Пашев и Костадинов, а „канарчетата“ до такава степен демонстрират превъзходството си, че след края на двубоя капитанът на баварците Клаус Аугенталер сваля лентата от ръката си и я подарява на своя колега Петър Зехтински.
Осъзнавайки, че само късметът е спасил подопечните му от разгром в Пловдив, треньорът на гостите Удо Латек наказва футболистите си с наказателни обиколки на терена, а вратарят Пфаф получава от наставника си бутилка шампанско за това, че е спасил отбора си от погром.
- Локомотив Пловдив – Ювентус - 10 март 1965 година
През 1964 година по правото на панаирен град пловдивският “Локомотив” е записан за участие в турнира за купата на Панаирните градове. След като в първите два кръга Локомотив отстранява Войводина (Нови Сад) и след това румънският “Петролул” от Плоещ, в третият квалификационен кръг жребият отрежда мач срещу Ювентус.
На 10 март 1965 година “Локомотив” приема “Ювентус” на градския стадион “9 септември” в Пловдив, където по това време играе домакинските си мачове. Стадионът е претъпкан, официално 40 000 души намират място по трибуните, но абсолютно всички ходове, тунели и въобще всяка свободна територия е заета.
Още в четвъртата минута безпощаден изстрел от около 30 метра на Иван Манолов дава гола, с който домакините вече могат да продължат напред. В средата на полувремето топката за втори път попада в мрежата на “Ювентус”. Голът обаче е отменен за нарушение срещу вратаря, като местните градски легенди и до днес разпространяват твърдението, че това е било своеобразното отмъщение на Думитреску за неспазеното обещание да му се подари от домакините кожух. След отменения гол домакините диктуват събитията на терена, изпълняват 5 ъглови удара и създават опасности пред италианската врата. За огромно съжаление на публиката в последните секунди на първото полувреме Мациас засича центриране с глава, вратарят Станчо Бончев не реагира адекватно и противно на всякаква футболна логика гостите изравняват.
Второто полувреме преминава изцяло под диктовката на домакините. Теренът вече е изключително разровен и техническото предимство на италианците е изцяло заличено. Уругвайският им треньор Ериберто Ерера задейства план Б – тотално “катеначо” и почти целият тим на “Ювентус” се връща в собственото си наказателно поле с надеждата, че равният резултат, който дава право на трети мач, ще бъде удържан. Атаките на “Локо”- то са непрестанни, но хиксът остава непроменен за огромно разочарование на публиката.
- Спартак Пловдив – Бенфика – 26 октомври 1966
През есента на 1966 година на Тодор Диев (легенда на Спартак) и компания се пада да играят за Купата на панаирните градове (впоследствие Купа на УЕФА и сега Лига Европа) срещу един от най-големите отбори в света. Още във втория кръг на турнира пловдивските гладиатори се изправят срещу гранда Бенфика, предвождан от легендата Еузебио, Жозе Торес, Колуня и оеще половин дузина виртуози.
Първата среща се играе на 26 октомври 1966 година на стадион „9-ти септември“. 40 000 зрители изпълват до краен преден трибуните на стадиона в очакване на грандиозно шоу. Легендата Еузебио открива в 14-та минута, но Христо Дишков изравнява в 29-та. Така завършва и двубоят – 1:1, като Спартак пропуска да победи именития си съперник.
На реванша в Лисабон, Бенфика побеждава с 3:0 и отстранява пловдивчани.
На стадион Пловдив (9-ти септември) са се провели още велики мачове като - Ботев“ Пд с „Реал“ (Сарагоса), „Цървена Звезда“, „Барселона“. „Локомотив“ Пд е имал своите незабравими моменти срещу „Оксер“ и„Лацио“.
Интересен факт е, че през през 1990 г. на стадиона се провежда световно първенство по лека атлетика за юноши и девойки. На 19 юни 2004 г. на състезание за Купа „Европа“ на този стадион Ивет Лалова пробягва 100-те метра за 10,77 сек. – нов национален рекорд и най-добър резултат в света за сезона.
На стадион „Пловдив“ се провеждат лекоатлетически прояви от републикански мащаб, както и контролни футболни срещи. От 1996 г. на стадиона не се провеждат официални футболни срещи, както и големи обществени мероприятия, поради липсата на „Акт 16“ на съоръжението. Изключение прави концертът на „Металика“ през 1999 г., на който присъстват близо 50 хил. души.
Днес стадион „Пловдив“ стои като паметник на несбъднатото. Огромните му трибуни все още хвърлят сянка над парка, но гласовете, за които са били построени, отдавна ги няма. Бетонът е износен, тревата рядко усеща стъпките на истински мач, а мащабът му изглежда почти жесток в своята празнота. Това е място, което не е изоставено напълно, но и не е живо — застинало между миналото и отказа от бъдеще. Стадионът не крещи, не се руши драматично; той просто мълчи, и точно в това мълчание тежи най-много.
Той не очаква спасение, защото е виждал обещания и преди. Всяка година минава през него като през стар свидетел, когото никой вече не разпитва. Пространството е толкова голямо, че липсата на хора се усеща физически, като студ. Това не е руина, а отложено решение, което времето бавно наказва. И докато градът живее на метри от него, стадионът остава сам със спомените си, достатъчно големи, за да не изчезнат, и твърде тежки, за да бъдат забравени.
