Новини

Има стадиони, които са построени.
Има и такива, които са мечтани.

Стадион Пловдив (бивш 9-и септември) е най-големият стадион в България. Намира се в парк Отдих и култура, в близост до Гребната база и капацитетът му е 55 000 седящи места.

Популярен е във футболните среди като „Голямата къща“.

Официално стадионът е открит на 10 септември 1954 г. и тогава носи името „9 септември“. Капацитетът тогава е 30 000 седящи места. Основно е реконструиран през 1962 г., като се построява втори етаж на западната трибуна. Капацитетът нараства на 42 000 места. През 1991 г. е издигната останалата част от втория етаж на стадиона. За съжаление, поради липса на средства ремонтът е прекратен преди пълно завършване на съоръжението.

На стадиона са се играли предимно дерби мачове между четирите пловдивски отбора, както и срещи от републиканската футболна лига.

Интересното е, че още от самото начало стадион „Пловдив“ няма един-единствен домакин.
Той не е клубен стадион, а градска и национална арена.

Тук играят:

• „Ботев“ (Пловдив)
• „Локомотив“ (Пловдив)
• Спартак Пловдив
• Марица Пловдив
• националният отбор на България
• други български клубове при големи мачове

Стадионът се използва, когато събитието надхвърля рамките на обикновен футболен мач. Това още тогава му придава особен статут – той не принадлежи на един отбор, а на цял град.

Най-интересните мачове играли се на стадион Пловдив (9-ти септември) :

• Ботев Пловдив – Байерн Мюнхен - 7 ноември 1984 година

След елиминирането на 1/16-финала на люксембургския „Юнион Спортив“, жребият отрежда „жълто-черните“ да се изправят на 1/8-финалите срещу „Байерн“ Мюнхен. В първата среща в Германия „канарчетата“ губят с 1:4 и никой не очаква това, което ще се случи в реванша.

На 7 ноември 1984 година „Ботев“ изиграва паметен мач, в който сразява немския колос с 2:0, а само малшансът пред гола и отмененият редовен такъв на Пашев в началото на срещата помагат на „баварците“ да продължат в турнира.

Пред препълнения стадион „Пловдив“ (тогава „9-ти септември“) „жълто-черните“ изнасят футболна лекция на именития си съперник, която ще остане завинаги в историята на българския футбол, като една от най-славните негови победи на международната сцена.

Попаденията в мача бележат Пашев и Костадинов, а „канарчетата“ до такава степен демонстрират превъзходството си, че след края на двубоя капитанът на баварците Клаус Аугенталер сваля лентата от ръката си и я подарява на своя колега Петър Зехтински.

Осъзнавайки, че само късметът е спасил подопечните му от разгром в Пловдив, треньорът на гостите Удо Латек наказва футболистите си с наказателни обиколки на терена, а вратарят Пфаф получава от наставника си бутилка шампанско за това, че е спасил отбора си от погром.

• Локомотив Пловдив – Ювентус - 10 март 1965 година

През 1964 година по правото на панаирен град пловдивският “Локомотив” е записан за участие в турнира за купата на Панаирните градове. След като в първите два кръга Локомотив отстранява Войводина (Нови Сад) и след това румънският “Петролул” от Плоещ, в третият квалификационен кръг жребият отрежда мач срещу Ювентус.

На 10 март 1965 година “Локомотив” приема “Ювентус” на градския стадион “9 септември” в Пловдив, където по това време играе домакинските си мачове. Стадионът е претъпкан, официално 40 000 души намират място по трибуните, но абсолютно всички ходове, тунели и въобще всяка свободна територия е заета.

Още в четвъртата минута безпощаден изстрел от около 30 метра на Иван Манолов дава гола, с който домакините вече могат да продължат напред. В средата на полувремето топката за втори път попада в мрежата на “Ювентус”. Голът обаче е отменен за нарушение срещу вратаря, като местните градски легенди и до днес разпространяват твърдението, че това е било своеобразното отмъщение на Думитреску за неспазеното обещание да му се подари от домакините кожух. След отменения гол домакините диктуват събитията на терена, изпълняват 5 ъглови удара и създават опасности пред италианската врата. За огромно съжаление на публиката в последните секунди на първото полувреме Мациас засича центриране с глава, вратарят Станчо Бончев не реагира адекватно и противно на всякаква футболна логика гостите изравняват.

Второто полувреме преминава изцяло под диктовката на домакините. Теренът вече е изключително разровен и техническото предимство на италианците е изцяло заличено. Уругвайският им треньор Ериберто Ерера задейства план Б – тотално “катеначо” и почти целият тим на “Ювентус” се връща в собственото си наказателно поле с надеждата, че равният резултат, който дава право на трети мач, ще бъде удържан. Атаките на “Локо”- то са непрестанни, но хиксът остава непроменен за огромно разочарование на публиката.

• Спартак Пловдив – Бенфика – 26 октомври 1966

През есента на 1966 година на Тодор Диев (легенда на Спартак) и компания се пада да играят за Купата на панаирните градове (впоследствие Купа на УЕФА и сега Лига Европа) срещу един от най-големите отбори в света. Още във втория кръг на турнира пловдивските гладиатори се изправят срещу гранда Бенфика, предвождан от легендата Еузебио, Жозе Торес, Колуня и оеще половин дузина виртуози.

Първата среща се играе на 26 октомври 1966 година на стадион „9-ти септември“. 40 000 зрители изпълват до краен преден трибуните на стадиона в очакване на грандиозно шоу. Легендата Еузебио открива в 14-та минута, но Христо Дишков изравнява в 29-та. Така завършва и двубоят – 1:1, като Спартак пропуска да победи именития си съперник.

На реванша в Лисабон, Бенфика побеждава с 3:0 и отстранява пловдивчани.

На стадион Пловдив (9-ти септември) са се провели още велики мачове като - Ботев“ Пд с „Реал“ (Сарагоса), „Цървена Звезда“, „Барселона“. „Локомотив“ Пд е имал своите незабравими моменти срещу „Оксер“ и„Лацио“.

Интересен факт е, че през през 1990 г. на стадиона се провежда световно първенство по лека атлетика за юноши и девойки. На 19 юни 2004 г. на състезание за Купа „Европа“ на този стадион Ивет Лалова пробягва 100-те метра за 10,77 сек. – нов национален рекорд и най-добър резултат в света за сезона.

На стадион „Пловдив“ се провеждат лекоатлетически прояви от републикански мащаб, както и контролни футболни срещи. От 1996 г. на стадиона не се провеждат официални футболни срещи, както и големи обществени мероприятия, поради липсата на „Акт 16“ на съоръжението. Изключение прави концертът на „Металика“ през 1999 г., на който присъстват близо 50 хил. души.

Днес стадион „Пловдив“ стои като паметник на несбъднатото. Огромните му трибуни все още хвърлят сянка над парка, но гласовете, за които са били построени, отдавна ги няма. Бетонът е износен, тревата рядко усеща стъпките на истински мач, а мащабът му изглежда почти жесток в своята празнота. Това е място, което не е изоставено напълно, но и не е живо — застинало между миналото и отказа от бъдеще. Стадионът не крещи, не се руши драматично; той просто мълчи, и точно в това мълчание тежи най-много.

Той не очаква спасение, защото е виждал обещания и преди. Всяка година минава през него като през стар свидетел, когото никой вече не разпитва. Пространството е толкова голямо, че липсата на хора се усеща физически, като студ. Това не е руина, а отложено решение, което времето бавно наказва. И докато градът живее на метри от него, стадионът остава сам със спомените си, достатъчно големи, за да не изчезнат, и твърде тежки, за да бъдат забравени.

Дербито на Пловдив между Локомотив и Ботев от 1 ноември 2025 г. продължава да дава отражение извън терена. След месеци работа полицията обяви, че е идентифицирала и санкционирала осем души за хулигански прояви по време на мача, който всички помним с прекратяването му още преди почивката.

Както е известно, срещата на „Лаута“ беше спряна, след като фен от сектора на Локомотив уцели с бутилка в главата вратаря на Ботев Даниел Наумов. Инцидентът сложи край на двубоя и отвори сериозен фронт между ултрасите и институциите.

Според МВР-Пловдив, установените лица са на възраст между 16 и 39 години. Всички са били задържани и отведени в Пето РУ, където са им съставени актове по Закона за охрана на обществения ред при спортни мероприятия.

Най-тежкото наказание е наложено на един от мъжете – глоба от 2000 лева и забрана за посещение на спортни събития в България и чужбина за срок от две години. Санкцията е за внасяне, палене и хвърляне на пиротехника на стадиона.

Още шестима фенове са наказани с глоби от по 1000 лева и едногодишна забрана за посещение на мачове. При тях нарушенията включват носене на маски, неприлични жестове към терена и подпалване на рекламен артикул по трибуните.

Сред разпознатите има и 16-годишен тийнейджър, заснет от камерите с горяща факла в ръка. Случаят при него ще бъде разгледан от Местната комисия по обществен ред и сигурност, която предстои да определи конкретните мерки.

От полицията подчертават, че работата по случая не е приключила. Видеозаписите от дербито продължават да се анализират и не е изключено още фенове да бъдат разпознати и санкционирани.

Пловдивското дерби отдавна не е само футбол. То отново се превърна в сблъсък между трибуни, репресии и показни акции – и този път последствията няма да бъдат забравени бързо.

Редица футболни звезди се включиха в благотворителен футболен турнир в подкрепа на Любослав Пенев.

Легендата се бори с онкологично заболяване и се лекува в клиника в Германия, като вече е преминал първия курс по имунотерапия.

За всички процедури обаче е нужна сума от около 300 хил. евро и днешната инициатива беше още една стъпка за събирането на парите.

В турнира по минифутбол на спортния комплекс в "Драгалевци" се включи и кметът на София Васил Терзиев, а заедно с него играха хора като Ивайло Чочев, Георги Миланов, Валери Божинов и дългогодишният помощник-треньор на Пенев - Ради Здравков.

Близо 30 отбора участваха в днешното събитие.

"Искам всички да пожелаем на Любо Пенев бързо възстановяване и отново да е сред нас. Организаторите ме поканиха. Тук съм като приятел, а не като кмет", заяви Васил Терзиев.

"Изключително се радвам, че има толкова много отбори. Ще се радвам да стане хубав турнир за нашия приятел. Винаги, когато сме на терена, е много приятно. С такива легенди е още по-специално чувството."

"Щастлив съм, че има толкова голям интерес към турнира. Това показва какво уважение има българският народ към г-н Пенев", допълни Ивайло Чочев.

"Всички сме съпричастни с него. Той е един изключителен треньор и професионалист. Когато влезе в съблекалнята, всеки един от футболистите има респект към него. Усеща се как въздухът в съблекалнята трепери. Първите ми повиквателни в националния отбор са при него", припомни още играчът на Лудогорец.

"Не е приятно, че се събираме за подобни неща, но сме тук и се събираме, за да помогнем на легендата Любо Пенев. Не се делим на "червени" и "сини", бяха думите на Валери Божинов.

"Правим всичко възможно да помогнем на Пенев. Тук сме, за да покажем, че доброто е заразно. Надявам се, че Любо Пенев ще усети нашата подкрепа".

"Любо Пенев е изключителен човек за мен. Той е един от малкото хора, които са ми помогнали в моята футболна кариера и на които дължа всичко", каза пък Георги Миланов.

"Изключително много обичам Любо Пенев и се моля за него. Той е изключителен човек с характер и вярвам, че ще спечели тази битка. В момента съм контузен и първото нещо, което исках да направя, е да дойда тук, за да покажа уважението си към Любо Пенев. Нека всички заедно да му изпратим любов и голяма подкрепа в този тежък момент", допълни халфът на Динамо Букурещ.

@sportcaffe

Изграждането на нов стадион „Георги Аспарухов“ към този момент е поставено на пауза, разкрива „Мач Телеграф“. Въпреки множеството спекулации през последните месеци, причината за стопирането на проекта не е в ръководството на „Левски“.

Както е известно, „сините“ положиха сериозни усилия да подготвят модерен и мащабен проект за обновяване на „Герена“. По първоначални разчети стойността на новото съоръжение възлизаше на около 70 милиона евро – сума, която се коментираше още преди година. В публичното пространство се говореше и че компанията, изготвила плановете, е готова да участва и финансово в реализацията, срещу ангажимент за управление на бъдещия стадион.

През есента дори се появиха слухове, че страните са близо до подписване на договор, а добрата новина щяла да бъде обявена официално пред феновете. Според част от информацията, чуждестранният инвеститор е обмислял и вариант да получи процент от акциите на клуба като форма на гаранция.

Истината обаче се оказва различна. По данни на „Мач Телеграф“, именно „Левски“ е поискал конкретни и документално доказани гаранции, че средствата за строежа реално са осигурени. Такива обаче не са били представени. В резултат на това другата страна е започнала да отстъпва, а „сините“ са отказали да поемат риск, който в бъдеще може да доведе до сериозни проблеми.

На „Герена“ явно са си взели поука от случая с Джо Диксън, който също обещаваше стабилен финансов гръб, но така и не успя да го докаже. Именно затова този път ръководството е решило да прекрати навреме разговорите, след като не е получило нужната сигурност.

Допълнително усложнение идва и от факта, че компанията, за която се твърдеше, че стои зад проекта и е сред най-големите в Европа в този бранш, официално е заявила липса на интерес към инвестиции у нас на този етап. Според информацията фирмата вече се фокусира основно върху управлението на вече изградени стадиони, а не върху строителството на нови.

Така мечтата за нов „Герена“ остава жива, но отложена във времето – поне докато се появи реален и сигурен партньор, който да отговори на изискванията на клуба и на очакванията на „синята“ общност.

Източник: „Мач Телеграф“

Защо Станимир Стоилов е най-успешният български треньор

В свят, в който футболът все по-често се измерва в трансфери, милиони и бляскави имена, Станимир Стоилов доказва, че истинската сила все още е в ума, характера и честната работа. Днес, далеч от България, в турския Измир, българският треньор не просто води отбор – той е лицето на възраждането на Гьозтепе. А когато един цял град започне да скандира името ти, това вече не е случайност.

Под ръководството на Стоилов Гьозтепе се превърна от отбор с ограничени ресурси в реален фактор в турската Суперлига. След 16 кръга тимът се намира в челото на класирането, в зоната, която отваря вратите към европейските клубни турнири. Още по-впечатляващо е, че отборът разполага с една от най-добрите защити в първенството – факт, който турските медии редовно подчертават, когато анализират представянето на „жълто-червените“.

След победата с 1:0 над Газиантепспор еуфорията сред феновете на Гьозтепе премина всякакви граници. Социалните мрежи буквално избухнаха. Колажи, послания и снимки заляха платформите, а най-яркият образ беше този на Стоилов, седнал на трон, облечен в екипа на „Гьоз Гьоз“. Под изображението феновете не пестяха думи – нарекоха го командир, водач, човекът, който е създал отбор „от нищото“.

Тези реакции не са плод на моментна емоция. В Турция отлично знаят кога един треньор просто печели мачове и кога изгражда нещо по-голямо. Стоилов спечели Измир със спокойствието си, с ясната си визия и с отказа да се оправдава. Докато съперниците му разчитат на пейки, пълни със звезди, българският специалист работи с най-скромния състав в лигата и въпреки това води отбора уверено напред. Както написаха самите фенове: той насочи кораба към пристанището, без да има резервен екипаж.

Любовта към Мъри стигна дотам, че привърженици на Гьозтепе създадоха с помощта на изкуствен интелект негова статуя пред стадион „Гюрсел Аксел“. Посланието беше ясно и безусловно – ако отборът се класира за Европа, статуята ще стане реалност. Това е ниво на признание, което малцина треньори получават, особено когато не са местни и идват от друга футболна култура.

Стоилов обаче никога не се е опитвал да бъде „звезда“. Той е треньор от старата школа – говори малко, работи много и поставя отбора над всичко. В изказванията си към турските медии често подчертава ролята на феновете и значението на връзката между трибуните и терена. Именно тази честност и директност го превърнаха в любимец на ултрасите, които в Турция са институция и не раздават респект наготово.

Когато говорим за това защо Станимир Стоилов е най-успешният български треньор днес, не става дума само за точки и класиране. Става дума за модел. За треньор, който успява да изгради отбор, да вдъхне вяра и да превърне ограничените възможности в сила. За човек, който печели не само мачове, а и сърца.

В Измир Мъри вече не е просто българинът на скамейката. Той е символ. А когато феновете те качат на трон, това означава едно – ти си заслужил всичко.