Новини

Редица футболни звезди се включиха в благотворителен футболен турнир в подкрепа на Любослав Пенев.

Легендата се бори с онкологично заболяване и се лекува в клиника в Германия, като вече е преминал първия курс по имунотерапия.

За всички процедури обаче е нужна сума от около 300 хил. евро и днешната инициатива беше още една стъпка за събирането на парите.

В турнира по минифутбол на спортния комплекс в "Драгалевци" се включи и кметът на София Васил Терзиев, а заедно с него играха хора като Ивайло Чочев, Георги Миланов, Валери Божинов и дългогодишният помощник-треньор на Пенев - Ради Здравков.

Близо 30 отбора участваха в днешното събитие.

"Искам всички да пожелаем на Любо Пенев бързо възстановяване и отново да е сред нас. Организаторите ме поканиха. Тук съм като приятел, а не като кмет", заяви Васил Терзиев.

"Изключително се радвам, че има толкова много отбори. Ще се радвам да стане хубав турнир за нашия приятел. Винаги, когато сме на терена, е много приятно. С такива легенди е още по-специално чувството."

"Щастлив съм, че има толкова голям интерес към турнира. Това показва какво уважение има българският народ към г-н Пенев", допълни Ивайло Чочев.

"Всички сме съпричастни с него. Той е един изключителен треньор и професионалист. Когато влезе в съблекалнята, всеки един от футболистите има респект към него. Усеща се как въздухът в съблекалнята трепери. Първите ми повиквателни в националния отбор са при него", припомни още играчът на Лудогорец.

"Не е приятно, че се събираме за подобни неща, но сме тук и се събираме, за да помогнем на легендата Любо Пенев. Не се делим на "червени" и "сини", бяха думите на Валери Божинов.

"Правим всичко възможно да помогнем на Пенев. Тук сме, за да покажем, че доброто е заразно. Надявам се, че Любо Пенев ще усети нашата подкрепа".

"Любо Пенев е изключителен човек за мен. Той е един от малкото хора, които са ми помогнали в моята футболна кариера и на които дължа всичко", каза пък Георги Миланов.

"Изключително много обичам Любо Пенев и се моля за него. Той е изключителен човек с характер и вярвам, че ще спечели тази битка. В момента съм контузен и първото нещо, което исках да направя, е да дойда тук, за да покажа уважението си към Любо Пенев. Нека всички заедно да му изпратим любов и голяма подкрепа в този тежък момент", допълни халфът на Динамо Букурещ.

@sportcaffe

Изграждането на нов стадион „Георги Аспарухов“ към този момент е поставено на пауза, разкрива „Мач Телеграф“. Въпреки множеството спекулации през последните месеци, причината за стопирането на проекта не е в ръководството на „Левски“.

Както е известно, „сините“ положиха сериозни усилия да подготвят модерен и мащабен проект за обновяване на „Герена“. По първоначални разчети стойността на новото съоръжение възлизаше на около 70 милиона евро – сума, която се коментираше още преди година. В публичното пространство се говореше и че компанията, изготвила плановете, е готова да участва и финансово в реализацията, срещу ангажимент за управление на бъдещия стадион.

През есента дори се появиха слухове, че страните са близо до подписване на договор, а добрата новина щяла да бъде обявена официално пред феновете. Според част от информацията, чуждестранният инвеститор е обмислял и вариант да получи процент от акциите на клуба като форма на гаранция.

Истината обаче се оказва различна. По данни на „Мач Телеграф“, именно „Левски“ е поискал конкретни и документално доказани гаранции, че средствата за строежа реално са осигурени. Такива обаче не са били представени. В резултат на това другата страна е започнала да отстъпва, а „сините“ са отказали да поемат риск, който в бъдеще може да доведе до сериозни проблеми.

На „Герена“ явно са си взели поука от случая с Джо Диксън, който също обещаваше стабилен финансов гръб, но така и не успя да го докаже. Именно затова този път ръководството е решило да прекрати навреме разговорите, след като не е получило нужната сигурност.

Допълнително усложнение идва и от факта, че компанията, за която се твърдеше, че стои зад проекта и е сред най-големите в Европа в този бранш, официално е заявила липса на интерес към инвестиции у нас на този етап. Според информацията фирмата вече се фокусира основно върху управлението на вече изградени стадиони, а не върху строителството на нови.

Така мечтата за нов „Герена“ остава жива, но отложена във времето – поне докато се появи реален и сигурен партньор, който да отговори на изискванията на клуба и на очакванията на „синята“ общност.

Източник: „Мач Телеграф“

Защо Станимир Стоилов е най-успешният български треньор

В свят, в който футболът все по-често се измерва в трансфери, милиони и бляскави имена, Станимир Стоилов доказва, че истинската сила все още е в ума, характера и честната работа. Днес, далеч от България, в турския Измир, българският треньор не просто води отбор – той е лицето на възраждането на Гьозтепе. А когато един цял град започне да скандира името ти, това вече не е случайност.

Под ръководството на Стоилов Гьозтепе се превърна от отбор с ограничени ресурси в реален фактор в турската Суперлига. След 16 кръга тимът се намира в челото на класирането, в зоната, която отваря вратите към европейските клубни турнири. Още по-впечатляващо е, че отборът разполага с една от най-добрите защити в първенството – факт, който турските медии редовно подчертават, когато анализират представянето на „жълто-червените“.

След победата с 1:0 над Газиантепспор еуфорията сред феновете на Гьозтепе премина всякакви граници. Социалните мрежи буквално избухнаха. Колажи, послания и снимки заляха платформите, а най-яркият образ беше този на Стоилов, седнал на трон, облечен в екипа на „Гьоз Гьоз“. Под изображението феновете не пестяха думи – нарекоха го командир, водач, човекът, който е създал отбор „от нищото“.

Тези реакции не са плод на моментна емоция. В Турция отлично знаят кога един треньор просто печели мачове и кога изгражда нещо по-голямо. Стоилов спечели Измир със спокойствието си, с ясната си визия и с отказа да се оправдава. Докато съперниците му разчитат на пейки, пълни със звезди, българският специалист работи с най-скромния състав в лигата и въпреки това води отбора уверено напред. Както написаха самите фенове: той насочи кораба към пристанището, без да има резервен екипаж.

Любовта към Мъри стигна дотам, че привърженици на Гьозтепе създадоха с помощта на изкуствен интелект негова статуя пред стадион „Гюрсел Аксел“. Посланието беше ясно и безусловно – ако отборът се класира за Европа, статуята ще стане реалност. Това е ниво на признание, което малцина треньори получават, особено когато не са местни и идват от друга футболна култура.

Стоилов обаче никога не се е опитвал да бъде „звезда“. Той е треньор от старата школа – говори малко, работи много и поставя отбора над всичко. В изказванията си към турските медии често подчертава ролята на феновете и значението на връзката между трибуните и терена. Именно тази честност и директност го превърнаха в любимец на ултрасите, които в Турция са институция и не раздават респект наготово.

Когато говорим за това защо Станимир Стоилов е най-успешният български треньор днес, не става дума само за точки и класиране. Става дума за модел. За треньор, който успява да изгради отбор, да вдъхне вяра и да превърне ограничените възможности в сила. За човек, който печели не само мачове, а и сърца.

В Измир Мъри вече не е просто българинът на скамейката. Той е символ. А когато феновете те качат на трон, това означава едно – ти си заслужил всичко.

Сини Хуни Перник отпразнува своя 20-годишен юбилей с организиран банкет. На място се събраха над 200 левскари – както активни участници от групата, така и фенове, от други фракции.

След официалнат част присъстващите се преместиха пред хотела, където беше сътворено мощно пирошоу. Пиротехниката беше придружена от скандирането „Ние сме Левски София“, типично за подобни събирания на левскарската сцена. 

Фракцията остава една от постоянните структури в синята агитка, а юбилеят в Перник беше поредно потвърждение за нейното стабилно място в левскарската фенска среда.

Когато площадът се изпълни с гласове, които не искат да мълчат повече, първата реакция на властта обикновено е паника.

След протеста в София част от политическия и медиен апарат задейства стар рефлекс: когато обществото кипи, най-лесно е да се посочи „виновник“ с общо име. „Агитките били провокатори“, „ултрасите били докарани“, „някой ги командвал“. Звучи удобно. И звучи като нещо, което сме чували десетки пъти. Но не звучи като истина.

На улицата имаше хора, на които просто им писна. Хора, които работят, плащат, живеят тук, а срещу тях стои политическа класа, която години наред сменя лицата, но не и поведението. Това не бяха „мобилизирани групи“. Това бяха граждани, които бленуват промяна — не режисирана, а истинска. Хора, които повече не приемат да бъдат игнорирани, подценявани или мълчаливо управлявани.

И да — между тях имаше ултраси. Истината е проста: ултрасите не са някаква отделна биологична група. Ултрасите са лекари, учители, шофьори, програмисти, спортисти, сервитьори, майстори, студенти. Хора с професии, семейства, кредити, проблеми, надежди. Когато нещо ги засяга като граждани, те излизат на улицата като граждани — не като „фракции“, не като „бойни отряди“, не като „платени фигуранти“.

Имало е ултраси, да. Това е факт.
Но друг факт е още по-важен: нямаше команда. Никой тартор не е викал никого. Нямаше „задължително присъствие“, нямаше „режисирана агитка“, нямаше централизирано решение. Всеки, който беше там, беше там, защото така е решил. Като свободен човек. Така работи гражданското общество. Не по свирка, а по съвест.

Но когато някой иска да обезсмисли протест, удобно е да хвърли всички в един кюп. Да изтрие индивидуалността и да я замени с етикет. Защото е по-лесно да обвиняваш „агитките“, отколкото да слушаш какво казват хората. По-лесно е да демонизираш ултрасите, отколкото да признаеш, че недоволството е реално и масово.

ULTRAS.BG заявява категорично: ултрасите не са престъпници, нито инструмент в нечии политически игри. Те са част от обществото — и имат същото право да бъдат на улицата, както всеки друг. Когато обвиненията към тях са колективни, и отговорът трябва да бъде колективен. Не със заплахи, не с шум, а с ясни факти.

Истината е следната: ултрасите не са удобният враг, който някой може да извади от чекмеджето при всеки протест. Те не са заплаха за обществото — те са част от него. Част от стадионите, част от кварталите, част от работните места, част от живота на тази държава.

Да демонизираш ултрасите е лесно. Да ги разбереш — това изисква усилие.

Когато хора с различни професии, различни съдби и различни клубни цветове застанат рамо до рамо, това не е „организация“. Това е сигнал. Сигнал, че проблемите са стигнали по-дълбоко от футбола, че недоволството е общо и че обвиненията в „провокация“ са просто удобен параван.

Ултраси или не — те имат право да бъдат там, където е всеки гражданин.
И докато някой продължава да хвърля етикети, те ще напомнят едно:
лоялността не може да бъде купена, а достойнството — не може да бъде заглушено.

Те не са виновните по подразбиране.
Те са хората, които отказват да бъдат използвани — и отказват да бъдат обвинявани вместо истинските виновници.

.

Сръбският футбол отново е във фокуса на международните медии, след като изданието SportBible публикува информация за предполагаем натиск върху национален състезател. Според публикацията добре познатата фигура от ултра движението Иван Богданов, известен като „Иван Ужасният“, е отправил заплаха към играч от националния отбор, с цел той да се откаже от участие в предстояща среща.

Източникът не разкрива името на футболиста, нито уточнява конкретните обстоятелства около инцидента. Към момента няма официален коментар от страна на Сръбската футболна федерация.

Кой е Иван Богданов?

Иван Богданов е дългогодишен лидер сред ултра средите в Сърбия и име, добре познато на футболните фенове в цяла Европа. Той придоби международна известност през 2010 г., когато евроквалификацията между Италия и Сърбия в Генуа беше прекратена заради безредици, приписвани именно на група, водена от него.

Богданов впоследствие беше арестуван и осъден в Италия, но през следващите години делото му предизвика различни интерпретации в сръбските медии относно реалното изтърпяване на присъдата.

Новината за пореден случай на натиск от страна на фен групи предизвика сериозни дискусии както в Сърбия, така и извън нея. В социалните мрежи и спортните форуми се коментира, че подобни действия подкопават доверието във футболните институции и поставят под въпрос сигурността на самите играчи.

Експерти припомнят, че това не е първият случай на твърдения за неформално влияние на ултра групи върху решения в националния отбор. Подобни съмнения се появиха и след Световното първенство в Катар, когато няколко сръбски футболисти неочаквано напуснаха лагера на тима.

Фен култура и граници на влиянието

Темата отново поставя на дневен ред въпроса за границите между фенската подкрепа и натиска. Ултра движенията традиционно имат силно влияние на Балканите, което често преминава отвъд рамките на стадиона – в политиката, обществения живот и спорта.

Докато тяхната роля в създаването на атмосфера и идентичност е безспорна, случаите на заплахи и натиск подчертават нуждата от ясно разграничаване между подкрепа и контрол.

Към момента няма официална позиция от Сръбската футболна федерация по случая, а нито Иван Богданов, нито засегнатият футболист са коментирали публично информацията.

Очаква се през следващите дни да бъдат направени официални изявления. Международните медии вече следят развитието на случая, като се предполага, че УЕФА може да изиска допълнителен доклад за обстоятелствата, ако бъде потвърдено, че е имало заплаха или неформален натиск.

Източник: SportBible
Материалът е подготвен и адаптиран от редакцията на Ultras.bg.