Ултрановини

Дербито на Пловдив между Локомотив и Ботев от 1 ноември 2025 г. продължава да дава отражение извън терена. След месеци работа полицията обяви, че е идентифицирала и санкционирала осем души за хулигански прояви по време на мача, който всички помним с прекратяването му още преди почивката.

Както е известно, срещата на „Лаута“ беше спряна, след като фен от сектора на Локомотив уцели с бутилка в главата вратаря на Ботев Даниел Наумов. Инцидентът сложи край на двубоя и отвори сериозен фронт между ултрасите и институциите.

Според МВР-Пловдив, установените лица са на възраст между 16 и 39 години. Всички са били задържани и отведени в Пето РУ, където са им съставени актове по Закона за охрана на обществения ред при спортни мероприятия.

Най-тежкото наказание е наложено на един от мъжете – глоба от 2000 лева и забрана за посещение на спортни събития в България и чужбина за срок от две години. Санкцията е за внасяне, палене и хвърляне на пиротехника на стадиона.

Още шестима фенове са наказани с глоби от по 1000 лева и едногодишна забрана за посещение на мачове. При тях нарушенията включват носене на маски, неприлични жестове към терена и подпалване на рекламен артикул по трибуните.

Сред разпознатите има и 16-годишен тийнейджър, заснет от камерите с горяща факла в ръка. Случаят при него ще бъде разгледан от Местната комисия по обществен ред и сигурност, която предстои да определи конкретните мерки.

От полицията подчертават, че работата по случая не е приключила. Видеозаписите от дербито продължават да се анализират и не е изключено още фенове да бъдат разпознати и санкционирани.

Пловдивското дерби отдавна не е само футбол. То отново се превърна в сблъсък между трибуни, репресии и показни акции – и този път последствията няма да бъдат забравени бързо.

Сини Хуни Перник отпразнува своя 20-годишен юбилей с организиран банкет. На място се събраха над 200 левскари – както активни участници от групата, така и фенове, от други фракции.

След официалнат част присъстващите се преместиха пред хотела, където беше сътворено мощно пирошоу. Пиротехниката беше придружена от скандирането „Ние сме Левски София“, типично за подобни събирания на левскарската сцена. 

Фракцията остава една от постоянните структури в синята агитка, а юбилеят в Перник беше поредно потвърждение за нейното стабилно място в левскарската фенска среда.

Когато площадът се изпълни с гласове, които не искат да мълчат повече, първата реакция на властта обикновено е паника.

След протеста в София част от политическия и медиен апарат задейства стар рефлекс: когато обществото кипи, най-лесно е да се посочи „виновник“ с общо име. „Агитките били провокатори“, „ултрасите били докарани“, „някой ги командвал“. Звучи удобно. И звучи като нещо, което сме чували десетки пъти. Но не звучи като истина.

На улицата имаше хора, на които просто им писна. Хора, които работят, плащат, живеят тук, а срещу тях стои политическа класа, която години наред сменя лицата, но не и поведението. Това не бяха „мобилизирани групи“. Това бяха граждани, които бленуват промяна — не режисирана, а истинска. Хора, които повече не приемат да бъдат игнорирани, подценявани или мълчаливо управлявани.

И да — между тях имаше ултраси. Истината е проста: ултрасите не са някаква отделна биологична група. Ултрасите са лекари, учители, шофьори, програмисти, спортисти, сервитьори, майстори, студенти. Хора с професии, семейства, кредити, проблеми, надежди. Когато нещо ги засяга като граждани, те излизат на улицата като граждани — не като „фракции“, не като „бойни отряди“, не като „платени фигуранти“.

Имало е ултраси, да. Това е факт.
Но друг факт е още по-важен: нямаше команда. Никой тартор не е викал никого. Нямаше „задължително присъствие“, нямаше „режисирана агитка“, нямаше централизирано решение. Всеки, който беше там, беше там, защото така е решил. Като свободен човек. Така работи гражданското общество. Не по свирка, а по съвест.

Но когато някой иска да обезсмисли протест, удобно е да хвърли всички в един кюп. Да изтрие индивидуалността и да я замени с етикет. Защото е по-лесно да обвиняваш „агитките“, отколкото да слушаш какво казват хората. По-лесно е да демонизираш ултрасите, отколкото да признаеш, че недоволството е реално и масово.

ULTRAS.BG заявява категорично: ултрасите не са престъпници, нито инструмент в нечии политически игри. Те са част от обществото — и имат същото право да бъдат на улицата, както всеки друг. Когато обвиненията към тях са колективни, и отговорът трябва да бъде колективен. Не със заплахи, не с шум, а с ясни факти.

Истината е следната: ултрасите не са удобният враг, който някой може да извади от чекмеджето при всеки протест. Те не са заплаха за обществото — те са част от него. Част от стадионите, част от кварталите, част от работните места, част от живота на тази държава.

Да демонизираш ултрасите е лесно. Да ги разбереш — това изисква усилие.

Когато хора с различни професии, различни съдби и различни клубни цветове застанат рамо до рамо, това не е „организация“. Това е сигнал. Сигнал, че проблемите са стигнали по-дълбоко от футбола, че недоволството е общо и че обвиненията в „провокация“ са просто удобен параван.

Ултраси или не — те имат право да бъдат там, където е всеки гражданин.
И докато някой продължава да хвърля етикети, те ще напомнят едно:
лоялността не може да бъде купена, а достойнството — не може да бъде заглушено.

Те не са виновните по подразбиране.
Те са хората, които отказват да бъдат използвани — и отказват да бъдат обвинявани вместо истинските виновници.

.

Сръбският футбол отново е във фокуса на международните медии, след като изданието SportBible публикува информация за предполагаем натиск върху национален състезател. Според публикацията добре познатата фигура от ултра движението Иван Богданов, известен като „Иван Ужасният“, е отправил заплаха към играч от националния отбор, с цел той да се откаже от участие в предстояща среща.

Източникът не разкрива името на футболиста, нито уточнява конкретните обстоятелства около инцидента. Към момента няма официален коментар от страна на Сръбската футболна федерация.

Кой е Иван Богданов?

Иван Богданов е дългогодишен лидер сред ултра средите в Сърбия и име, добре познато на футболните фенове в цяла Европа. Той придоби международна известност през 2010 г., когато евроквалификацията между Италия и Сърбия в Генуа беше прекратена заради безредици, приписвани именно на група, водена от него.

Богданов впоследствие беше арестуван и осъден в Италия, но през следващите години делото му предизвика различни интерпретации в сръбските медии относно реалното изтърпяване на присъдата.

Новината за пореден случай на натиск от страна на фен групи предизвика сериозни дискусии както в Сърбия, така и извън нея. В социалните мрежи и спортните форуми се коментира, че подобни действия подкопават доверието във футболните институции и поставят под въпрос сигурността на самите играчи.

Експерти припомнят, че това не е първият случай на твърдения за неформално влияние на ултра групи върху решения в националния отбор. Подобни съмнения се появиха и след Световното първенство в Катар, когато няколко сръбски футболисти неочаквано напуснаха лагера на тима.

Фен култура и граници на влиянието

Темата отново поставя на дневен ред въпроса за границите между фенската подкрепа и натиска. Ултра движенията традиционно имат силно влияние на Балканите, което често преминава отвъд рамките на стадиона – в политиката, обществения живот и спорта.

Докато тяхната роля в създаването на атмосфера и идентичност е безспорна, случаите на заплахи и натиск подчертават нуждата от ясно разграничаване между подкрепа и контрол.

Към момента няма официална позиция от Сръбската футболна федерация по случая, а нито Иван Богданов, нито засегнатият футболист са коментирали публично информацията.

Очаква се през следващите дни да бъдат направени официални изявления. Международните медии вече следят развитието на случая, като се предполага, че УЕФА може да изиска допълнителен доклад за обстоятелствата, ако бъде потвърдено, че е имало заплаха или неформален натиск.

Източник: SportBible
Материалът е подготвен и адаптиран от редакцията на Ultras.bg.