Публика като за шампион – отбор, който не иска да бъде такъв

Поражението с 0:1 от Лудогорец в Разград отново отвори стария въпрос около Левски – защо отборът изглежда стабилен и амбициозен в определени моменти от сезона, но се пропуква точно когато залогът е най-голям. Дербито от 24-ия кръг на efbet Лига не донесе драматичен резултат като разлика в головете, но показа една тенденция, която вече трудно може да бъде игнорирана.

Това беше трети пореден мач между двата отбора в рамките на месец и трети пореден минимален успех за разградчани. Независимо дали става дума за двубой от първенството, Купата на България или Суперкупата, сценарият се повтаря – равностойни периоди, малко положения и в крайна сметка един гол за „орлите“, който се оказва достатъчен.

Този път решаващият момент дойде в 80-ата минута, когато бразилецът Ерик Маркус реализира от пряк свободен удар. Вратарят на „сините“ Светослав Вуцов докосна топката, но не успя да предотврати попадението. Това се оказа единственият гол в мач, който като цяло предложи малко футбол и много напрежение.

След мача старши треньорът на Левски Хулио Веласкес определи двубоя като равностоен и изрази мнение, че логичният резултат е бил равенство. Именно тук обаче започва и по-сериозният въпрос. Защото когато подобна оценка се повтаря след почти всеки ключов мач, тя започва да звучи не като анализ, а като симптом.

Проблемът на Левски все по-видимо не е само в конкретния резултат, а в манталитета, който се налага около отбора. В последните важни срещи „сините“ изглеждат организирани, дисциплинирани и трудни за преодоляване – но рядко изглеждат като отбор, който излиза на терена с ясното намерение да победи. В някои моменти дори се създава впечатление, че равенството се приема като напълно приемлив сценарий.

Точно тук критиката към треньорския щаб става неизбежна.

В Разград Веласкес отново направи решения, които повдигнаха немалко въпроси. Кристиан Макун се завърна в титулярния състав след контузия – логично решение предвид ролята му в отбора. Около него обаче се появиха експерименти, които трудно могат да бъдат обяснени с чисто тактически аргументи.

Оливер Камдем, който през целия сезон е използван като десен бек, този път започна като крило. Така на практика Левски се оказа на терена с двама десни бекове едновременно – необичайна конструкция за толкова важен мач. Подобна схема не донесе очакваното предимство по фланга, а по-скоро внесе допълнителна неяснота в офанзивната игра.

В същото време Радослав Кирилов беше поставен на позиция, която не е естествена за неговия стил. Когато футболист с изразени качества по крилото трябва да се адаптира към по-различна роля в ключов мач, рискът е очевиден – вместо да използваш силните му страни, го поставяш в ситуация да компенсира тактическа идея.

Подобни решения биха били по-разбираеми в по-спокойни мачове от сезона. В дерби, което може да се окаже повратна точка в битката за титлата, те неизбежно изглеждат като експеримент в неподходящ момент.

Но ако на терена Левски изглеждаше предпазлив и колеблив, на трибуните картината беше съвсем различна.

Разстоянието между София и Разград е над 300 километра. Началният час на мача – 18:30 в делничен ден – означаваше за много хора рано тръгване, дълго пътуване и още по-дълго прибиране през нощта. Това обаче не спря феновете на Левски.

Гостуващият сектор беше препълнен и се превърна в истински спектакъл. През целия мач знамената не спираха да се веят, песните не заглъхваха нито за минута, а атмосферата беше такава, че на моменти дори заглушаваше стадиона. Пиротехниката, бомбичките и непрекъснатите скандирания показаха нещо, което рядко се вижда толкова ясно – безусловната връзка между този клуб и неговата публика.

Тези хора не изминаха стотици километри, за да гледат отбор, който се надява да не загуби. Те пътуваха, за да подкрепят отбор, който трябва да се бори да победи.

И именно тук контрастът беше най-болезнен. На трибуните – страст, енергия и безкрайна вяра. На терена – отбор, който играе дисциплинирано, но често изглежда примирен с това да не рискува достатъчно.

Затова и основният въпрос след мача не е толкова свързан със самото поражение. Загуби се случват. Големите отбори обаче се познават по начина, по който подхождат към подобни двубои.

Левски има публика, която продължава да се държи като публика на шампион. Въпросът е дали отборът и неговият треньор ще започнат да се държат като такъв. Защото във футбола най-големият риск понякога не е да загубиш мача, а да излезеш на терена с мисълта, че равенството е достатъчно.

Снимки:
@sportal.bg
@gong.bg