Победа не само на терена, а и на манталитета

Снимката я направих около 5 минути преди началото на мача срещу ФК Крумовград, на път към Сектор Б, където също много често се влиза до 10-15 минути след началния съдийски сигнал.

Вчера не беше така. Опашки и късно влизащи привърженици нямаше. Поне 15 минути преди началото на мача почти пълният стадион бе заел местата. Седях над половин час отпред, преди да вляза, съзирайки хилядите нетърпеливи, жадни и очакващи лица на левскарите. Бързаха. Устремени бързаха да влязат, без да губят и минута. Хората искат футбол! Просто е. Това ги върна на трибуните по времето на Мъри, това ги върна и при Генчев сега.

Сигурна съм, че мнозина отлично познаваме чувството да вървиш с тежки стъпки на дълг към стадиона. Отиваш, защото трябва да си там, ама не искаш и да поглеждаш към терена и това, което те очаква като представяне...

Радвам се, че сега не е така! Добри трансфери, отлична работа на този треньорски щаб и малко радост и за нас, феновете.

И в този тъй хубав миг виждам доста излишни коментари и пак някакви призиви, разделения, обвинения. Кому е нужно? Не се харесайте, никой не ви задължава. Който иска - да си подкрепя отбора.

Победата вчера не беше само на терена. А и в манталитета. Страхотно е да си тръгваш от стадиона и да чуваш покрай себе си колко гола ще вкара ЛЕВСКИ на Лудогорец. И на онези, които се страхуват от "приземяване", ще кажа: надеждата и волята не се пречупват така лесно, стига да ги има.

11 август 2024 г.                                      Десислава Джерманска

София