Иван Богданов – лицето на безредиците: от Генуа до Белград

На футболното поле понякога се водят битки, които нямат нищо общо със спорта. През последното десетилетие едно име се появява неизменно в сянката на някои от най-скандалните футболни инциденти на Балканите — Иван Богданов. Веднъж вече станал световно известен заради случилото се в Генуа през 2010 г., четири години по-късно той отново попадна в епицентъра на международен скандал – този път на мача между Сърбия и Албания. Въпросът не е само как той се озова там, а как този човек продължава да бъде символ на хулиганството, използвано като инструмент за политика, национализъм и страх.

Генуа, 12 октомври 2010 г. – началото на легендата

Това, което трябваше да бъде обикновен квалификационен мач между Италия и Сърбия, се превърна в международна криза, белязана от пламъци, крясъци и разцепен тел. На стадиона Луиджи Ферарис в Генуа, сред разбеснелите се сръбски фенове, се открои една фигура: облечен в черно, с балаклава, изрисуван с татуировки и със студен поглед, Иван Богданов държеше в ръка резачка за тел и методично разрязваше оградата, която го делеше от италианските фенове.

Той не бързаше. Движенията му бяха спокойни, дори хладнокръвни. През това време хвърляше сигнални ракети и призоваваше други ултраси да последват примера му. Сцените шокираха Европа: пожар в гостуващия сектор, викове на омраза, сълзотворен газ, полицейски щурм и в крайна сметка – прекъсване на мача още преди той реално да започне.

Оказа се, че това не е спонтанна акция. Богданов и група приближени ултраси от Цървена звезда били пристигнали в Генуа три дни по-рано, с ясен план – да провалят мача. Те дори проникнали в автобуса на сръбския национален отбор и се изправили срещу вратаря Владимир Стоякович – мразен от част от феновете на „Звезда“ заради трансфера си в Партизан.

Италианските власти арестуваха Богданов, а снимките му с изражение на безстрашие обиколиха света. Прекара няколко месеца в италиански затвор, а след това бе екстрадиран в Сърбия, където вече го очакваше присъда за друго хулиганство. Би било логично това да сложи край на неговата “кариера” по стадионите, но в Сърбия нещата рядко следват логиката на западните правови държави.

Малко след освобождаването си, Богданов отново беше сред лидерите на ултрас движението. Веднага след излизането си от затвора, беше заснет как предвожда агитката на Цървена звезда на „вечното дерби“. През 2013 г. дори беше забелязан в Украйна, на мач на „Звезда“ срещу Черноморец, където след спорна дузпа феновете отново предизвикаха сблъсъци. Появи се логичният въпрос: как такъв човек, с международна слава като хулиган, свободно пътува и присъства на такива мачове?

Белград, 14 октомври 2014 г.

Минаха четири години. Белград беше домакин на важен мач от квалификациите за Евро 2016 между Сърбия и Албания – мач, белязан от политическо напрежение, историческа вражда и страх от инциденти. Албански фенове изобщо не бяха допуснати до стадиона от съображения за сигурност. И все пак, хаосът дойде от друго място.

Около 40-тата минута над терена се спусна дрон, носещ знаме с образа на „Велика Албания“ – символ, включващ територии от няколко балкански държави, включително части от Сърбия. Един от сръбските играчи – Стефан Митрович – свали флага, а това действие беше искрата. Играчите се сблъскаха, последваха стюарди и запалянковци, а теренът бързо се превърна в бойно поле.

Сред нахлулите на терена фенове отново бе Иван Богданов – този път без балаклава, но с типичната му арогантна сигурност. Той не предприе действия като тези в Генуа, но самото му присъствие говореше достатъчно. И най-важното – никой не го спря да влезе.

След мача албанската футболна федерация обвини сръбската полиция, че е нападнала играчите им в съблекалнята. ФИФА и УЕФА започнаха разследвания, а кадрите на Богданов отново обиколиха международните медии. Сърбия, която и без това бе под лупата заради проблеми с крайните групи и националистическата реторика, се оказа отново в центъра на скандал.

Кой е Иван Богданов всъщност?

Роден в Белград, Богданов израства като типичен представител на поколението, формирано в разпадаща се посткомунистическа система, в общество, където футболът не е просто спорт, а сцена за национални, политически и криминални конфликти. Той не е просто хулиган – той е символ. За някои – герой, за други – срам. Прякорите, дадени му от медиите – „Иван Ужасния“, „Звярът от Генуа“ – не го маргинализираха, а го превърнаха в легенда сред ултрасите.

Медиите му дадоха лице, а липсата на адекватни действия от страна на държавата и футболните институции му дадоха платформа. В страна, където органите на реда често са безсилни пред добре организираните хулигански групи, а политиците гледат на тях като на инструмент за влияние, Иван Богданов се чувства като у дома си.