.png)
Ултра Магазин
Първите групи и Guerriglieri
Първите фенски групи в подкрепа на "джалоросите" се появяват през 1950 г.: благодарение на активността на лидерите сред феновете Доменико Монтанари и Анджело Мескини, които заедно с братята Марио и Пепино Катена създават периодичното издание "Il Giallorosso", е създадена мрежа от фен клубове, които през 1951 г. се обединяват в Associazione Tifosi Giallorossi Attilio Ferraris – сдружение, кръстено на първия исторически капитан на отбора Атилио Ферарис.
Сдружението се разраства стремително, особено през сезон 1951/52, когато Рома играе в Серия Б, дотолкова, че в края на годината има осемдесет членуващи фен клуба (сред най-важните: Ескуилино, Борго, Трастевере, Сан Саба, Саларио, Пренестино, Тусколано, Гарбатела, Трионфале и Примавале), някои от които се намират в провинцията (Тиволи, Чивитавекия, Рока ди Папа), и 24 000 членове на клуба.
Сдружението е разпуснато през 1960 г., след като органите за обществена сигурност затварят няколко фен клуба, в които се практикува хазарт.
През есента на 1963 г. е направен опит за реорганизация на фенската маса, като са създадени няколко квартални групи, наречени 12º Giallorosso; всички те са краткотрайни, с изключение на тази от бедния квартал “Казал Бертоне”, появила се на 20 октомври 1963 г. и все още активна през ХХI век.
През 1967 г. се ражда ултрас групата Guerriglieri della Curva Sud. В онези години трибуните на “Олимпико” нямат седалки, а има така наречените стени. Тъй като броят им е ограничен, ултрасите идват на стадиона няколко часа преди началото на мача, за да заемат най-добрите места. Групата обикновено заема последната малка стена, граничеща с трибуна "Монте Марио".
Fedayn и Boys
През 1971 г., на вълната на ентусиазма от настъпването на президентството на Анцалоне и Еленио Ерера като треньор, организираните фенове получават нов тласък, този път решителен: към няколкото съществуващи групи, несвързани и независими една от друга (като Казал Бертоне, Примавале "Джулиано Такола", Тестачо, Трионфало, Милано), скоро се присъединяват Виале Сомалия, Монтеверде, Монтесакро, Пиетралата, Понте Мамоло, Ескуилино.
Така се появява организацията Centro Coordinamento Roma Club, която по-късно се превръща в Associazione Italiana Roma Club и се развива дотолкова, че в рамките на няколко години, въпреки златната ера на Лацио, достига 130 членуващи фен клуба.
През следващата година са създадени две от най-важните ултрас групи на Рома: Fedayn и Boys. Първата официално се появява на 12 март 1972 г. по време на мача Рома - Варезе и събира предимно фенове от римския квартал “Куадраро”. По онова време Рома не постига високи резултати в класирането и по тази причина гражданите на столицата при среща с феновете на групата ги апострофират с фрази като: "Вие сте по-лоши от федаините" (федаините представляват фанатични арабски партизани - б. пр.), за да подчертаят изключителната им привързаност към вярата си. Затова те решават да направят това име свое.
Fedayn се позиционира на стена 17 на старата Южна трибуна под ръководството на Роберто Рули: първоначално има леви политически възгледи, подчертани в брошурите им, което се дължи и на политическата активност на много от членовете ѝ (произхождащи от работнически квартал като “Куадраро”) и на самия Рули; в началото на новия век групата се обявява за аполитична.
Групата Boys (известна още като Le Furie Giallorosse) се появява през 1972 г. по инициатива на Антонио Бонджи с помощта на Ренато Файтела и Фаусто Хоса, тартори от Centro Coordinamento Roma Club; името е взето от Boys SAN, група привърженици на Интер, основана през 1969 г.
За разлика от повечето групи във фенската маса на "джалоросите", Boys системно посещава Северната трибуна; това, което ги отличава от другите групи, е социалният им произход: членовете им принадлежат към средната класа и са социално заможни. Това им позволява да купуват голямо количество оборудване за стадиона, като барабани и мегафони.
Групата, с десни политически идеи, е главен герой на едни от първите сблъсъци между ултраси: на 14 октомври 1973 г. в Торино ултрасите на домакините, тогава политически ориентирани към левицата, успяват да откраднат знамената на Roma Club Milano. По тази причина след мача извън стадиона се стига до сблъсъци между фенове на Торино, въоръжени с палки и ножове, и невъоръжени привърженици на Рома.
Commando Ultrà Curva Sud
В края на 1976 г. най-важните фигури сред феновете се срещат, за да обединят повечето групи под едно име. Така на 9 януари 1977 г., по повод домакинския мач на Рома срещу Сампдория, Fossa dei Lupi, Pantere Giallorosse, Boys и Fedayn решават да се обединят и да създадат ново, по-сплотено и многобройно фенско обединение – Commando Ultrà Curva Sud.
Името е предложено от Антонио Бонджи, лидер на ултрасите от Boys, и е одобрено с мнозинство. Въпреки че Fedayn почти веднага напуска новия проект, обединението, често наричано с абревиатурата CUCS, започва път, който го превръща в най-важната ултрас организация на Южната трибуна и една от най-големите в Италия и Европа.
Разделение и упадък
Историята на CUCS приключва десет години по-късно, през 1987 г., когато групата се разделя на две фракции. Причината е пристигането в Рома на Лионело Манфредония, бивш играч на Лацио и Ювентус. Феновете на "джалоросите" няколко пъти молят, включително чрез транспаранти, насочени към президента Дино Виола, да не се пристъпва към закупуването на играча на Ювентус, но те са пренебрегнати и играчът е закупен през лятото на 1987 г.
Двете организации, които се появяват, са Gruppo Anti-Manfredonia, съкратено GAM, която, както подсказва името ѝ, оспорва новото попълнение на клуба, и Vecchio CUCS, която твърди, че Манфредония не трябва да бъде освиркван от феновете на Рома, защото сега носи фланелката на "джалоросите".
Противоположните идеи на двете организации водят до напрегната фаза, която завършва със сблъсък на 2 септември 1987 г. по време на мача Рома - Дженоа за Купата на Италия на стадион "Фламинио" в Рим.
Дори когато футболистът прекратява кариерата си на 30 декември 1989 г., след като получава сърдечни проблеми по време на мача Болоня - Рома, феновете от Южната трибуна не се обединяват. Някои хора от GAM се отцепват и формират групата Opposta Fazione.
През сезон 1993/94 Commando Ultrà се обединява отново: Neo-CUCS обаче започва бавно да запада, тъй като вече не може да получи подкрепата на членовете на историческата организация CUCS.
От AS Roma Ultras до наши дни
Ръководството на Южната трибуна е поето от фенското обединение AS Roma Ultras, съкратено ASRU, което организира привържениците между 1999 г. и 2002 г., годината, в която е обявено саморазпускането.
Феновете се събират отново през същата година, тъй като нито една ултрас група не успява да се наложи на трибуната, но противоречивите идеи в организацията, довели до саморазпускането, предизвикват малки вътрешни разцепления през сезон 2003/04. През същия сезон, по време на мача Рома - Месина, организацията решава да не издига знамето, с което обявява окончателното си разпускане.
По-късно по-влиятелни групи на Южната трибуна стават Boys и Fedayn, въпреки че след смъртта на лидера на Boys през 2005 г. Паоло Запавиня в автомобилна катастрофа Boys става все по-малка, оставяйки Fedayn като най-голямата група фенове.
Тези групи, заедно с други фенове, протестират срещу въвеждането на фенските карти през сезон 2010/11.
От сезон 2014/15 начело на Южната трибуна застава групата Roma, която е разположена в центъра на трибуната, а през 2016 г. и 2023 г. се добавят съответно групите Romanismo и Gruppo Quadraro, последната родена от пепелта на Fedayn, разпусната след кражбата на знамената им от привържениците на Цървена звезда.
Трябва да се отбележи обаче, че знамето на Gruppo Quadraro присъства още през 80-те години на ХХ век, представлявайки подгрупа на Fedayn.
Приятели и съперници
Ултрасите на Рома имат официални приятелства с тези на гръцкия Панатинайкос и испанския Атлетико Мадрид. В Италия са побратимени с привържениците на Самбенедетезе.
Най-голям съперник са ултрасите на Лацио, с който се играе Римското дерби. Други по-оспорвани съперничества са налице срещу Ювентус, Интер, Милан, Катания и Наполи.
