История на мъка и падение

Националният отбор на България - История на мъка и падение

Повече от 24 часа след злощастния резултат в събота – унизителното 1:6 от Турция е време да погледнем истината трезво и открито.

През последното десетилетие националният ни отбор по футбол се превърна в символ на упадък и срам. Всеки нов селекционер – от Петър Хубчев, през Красимир Балъков, Ясен Петров, Ивайло Петев, до Илиан Илиев – идваше с обещания за промяна, но бързо се сблъскваше с жестоката реалност: липса на ясна стратегия, съмнения за корупционни проблеми, липса на характер и дисциплина в състава.

Разгромът с 1:6 у дома не е просто една лоша вечер. Това е резултат от години на обезценяване, неглижиране и системно съсипване на футболните структури в България. Автоголът на Виктор Попов – млад футболист, чието представяне в този мач сигурно ще бележи цялата му кариера – е само символ на една цялостна трагедия.

Ролята на треньора при нас е по-скоро на човек, на когото се гледа с жал, отколкото с уважение. Постоянен натиск, кадрови проблеми, недоверие и липса на подкрепа го превръщат в професия на съжалението. Докато не се променят системните проблеми, националният отбор ще продължава да бъде арена на провали. Резултатите? Един порочен кръг от провали, които водят до обезчестяване на националната емблема.

Трябва да се събудим и да признаем, че истинската битка е извън терена – там, където се взимат решенията, където се гради бъдещето на българския футбол. Само с работа, дисциплина и ясна визия може да се върне достойнството на отбора и на нацията.

Време е да спрем да приемаме това като нормално. Националният отбор заслужава не само подкрепа, а и истински реформи, които да възродят българския футбол и да върнат националния дух. Защото докато проблемите останат нерешени, всяка смяна на треньор ще е само поредната глава от трагедията.