Една присъда, две истини: Историята на Антонино Специале

Беше студена вечер на 2 февруари 2007 г., когато Катания прие Палермо за сицилианското дерби — едно от най-напрегнатите съперничества в италианския футболен календар. Но случилото се онази вечер далеч надхвърли очертанията на терена и износените знамена, увиснали по бетонните трибуни.

Още преди мачът да започне, напрежението се усещаше във въздуха. Извън стадион "Анджело Масимино" избухнаха сблъсъци между враждуващите фенове — нещо почти очаквано, когато тези два отбора се срещнат. Вътре обаче нещо не беше наред. Секторът, запазен за гостуващите фенове на Палермо, стоеше зловещо празен — тишина, която говореше по-силно от всякакви скандирания.

Когато първите факли осветиха небето през второто полувреме, въздухът вече бе наситен с дим и несигурност. Феновете на Палермо най-сетне пристигнаха, но насилието отвън вече бе ескалирало. Бомбички, сълзотворен газ, полицейски щурм — хаосът цареше по тесните улички около стадиона. Мачът, вече на втори план, бе прекъснат за 40 минути. Когато играта бе възобновена, Палермо спечели с 2:1, но никой не говореше за футбол онази нощ.

В края на всичко един човек не се прибра у дома. Инспектор Филипо Рачити, полицай, загина в размириците. Новината разтърси цяла Италия. Футболът спря — буквално. Мачовете бяха отменени. Цялата страна си задаваше въпроса: как стигнахме дотук?

Записи от камери, свидетелства, медиен натиск — скоро изплуваха две имена: Даниеле Микале (23 г.) и Антонино Специале — едва на 17. Специале, момче от улиците на Катания, призна участие в сблъсък, но никъде не се виждаше как нанася фаталния удар. Не беше представено неопровержимо доказателство. Въпреки това, през 2010 г. той бе осъден на 14 години затвор. Микале получи 11.

Присъдата раздели нацията. За мнозина — правосъдието възтържествува. Но за други — особено сред феновете в "Курвата", често неразбрани — нещо не беше наред. Специале бе непълнолетен, с история на психологически проблеми. И въпреки това, той стана лице на трагедия, твърде сложна, за да бъде решена само в съдебна зала.

Феновете започнаха да се мобилизират — не от омраза към загиналия полицай, а защото вярваха, че едно момче е направено символ, изкупителна жертва. Из цяла Италия, а дори и извън нея, се появиха транспаранти с три прости думи: "Speziale Libero" ("Свобода за Специале"). Не като бунт, а като зов за преразглеждане, за истина.

После дойде 2014 г. Финалът за Купата на Италия. Още една трагедия — Чиро Еспозито, фен на Наполи, бе смъртоносно ранен в Рим преди мача. Тази вечер, докато стадионът затаи дъх, един човек застана между футбола и бездната — Дженаро Де Томазо, известен като Джени ’а Кароня, лидер на ултрасите на Наполи, излезе на терена. Тениската му гласеше: "Speziale Libero". Той говори с играчите, призова за спокойствие, поиска мачът да не започне, докато не получат отговори.

Образът обиколи света. Медиите изплетоха обичайната си мрежа. Политици осъдиха случилото се. Посланието бе пренебрегнато — остана само картината. Джени получи петгодишна забрана да посещава футболни мачове.

Дори на терена името на Специале продължи да отеква. Играч от Катания, детски приятел на осъдения, носеше фланелка с надпис "Speziale Innocente" ("Специале е невинен"). Последваха санкции. Само публично извинение върна правото му да играе.