Personal menu

Есен 2009: Назад към „задължителните” еврогостувания

Есен 2009: Назад към „задължителните” еврогостувания

За първи път от 6 години насам ЦСКА няма да участва в турнирите на УЕФА след своеобразното "харакири" срещу ЦСКА 1948 в баража за Лигата на конференциите миналия месец. Именно това обаче накара екипа на Ultras.BG да върне часовника 15 лета назад и да припомни на читателите си едно легендарно гостуване на "Сектор Г" в Рим - за груповата фаза на Лига Европа от сезон 2009/10. Текстът е публикуван във вече несъществуващият сайт cskasofia.com (От армейци за армейци). Приятно четене!

Интро:

След 4-годишно изгнание ЦСКА дочака своето завръщане в европейските клубни турнири – територията, родила легендата за Убиеца на еврошампиони. Заедно с изтеглянето на жребия за Лига Европа в края на юни и определянето на съперниците на армейците – ФК Рига (Латвия) в I-ия предварителен кръг и евентуално австрийският Адмира Вакер във II-ия, беше ясно и друго: Червената армия ще тръгне на поредния си звездоносен поход из Стария континент, а докъде ще стигне той зависи изцяло от Каранга, Десподов, Чорбаджийски и компания. Визитите в Рига и виенското предградие Майдлинг обаче са добър повод да си припомним за едно епохално гостуване отпреди 9 сезона – мачът на „Стадио Олимпико” срещу Рома, счупил всички рекорди по многочисленост на българска агитка далеч от родината към онзи момент. А хореографията на Северната трибуна с 3000 червени и бели знамена остава в историята...

Пътеписът:

Измина вече седмица от гостуването на ЦСКА на Рома във втория кръг от груповата фаза на Лига Европа. Кой каквото анализирал, коментирал, писал и говорил – толкова! ЦСКА не надскочи боя си и падна с „класическото” за българо-италиански двубои 0:2. Всичко бе както си го повелява европейската хирургическа точност на тимовете от Апенините – два бързи гола през първото полувреме на Стефано Окака-Чука в 19-та и Симоне Перота в 23-та минута и джентълменско доиграване на мача, в което привидно надиграваш съперника, но сам знаеш, че нещата са предварително решени (примери и сравнения с националния отбор няма да даваме).

Какво обаче му беше задължителното на този мач и какво значат онези 82 часа, които „глътна” екскурзията от София до Рим и обратно? Поне за нашия рейс... За автора на тези редове и още 50 армейци от цяла България, пропътували 890 км без нощувки където и да било, само за да бъдат близо до любимия отбор, да изживеят тези 82 часа по своя начин... Защото, както гласеше един плакат от лятото на 2008 г., ЦСКА е начин на живот.

И дори да не бяха 82, а 820 часа, ние пак щяхме да сме там – в автобуса, колите, самолета, ферибота и където още е необходимо. Просто, защото има мачове, на които ТРЯБВА да бъдеш, да си на стадиона, да си в съответната чужда държава. Мачове, в които „Сектор Г” да покаже истинския си мащаб, възможности и най-вече любов към четирите букви. Двубоят с Рома беше именно от този тип, от „задължителните” гостувания. Такъв, каквито бяха десантите в Милано през 2001 г., в Истанбул през 2003 г., в Букурещ през 2004 г. Моменти, когато срещу големите показваш, че си голям. И още нещо – моменти, в които ЦСКА е бил или на гребена на еуфорията, или е бил на дъното: 2001 г. – шумотевицата от отстраняването на Шахтьор (Донецк) още не е приключила, когато зеадно с Паро, Данчо Лечков и Любо Пенев още 2000 души щурмуват „Сан Сиро”, за да зашеметят италианците с незабравимия флаг „Една любов, една борба, един отбор”; 2003 г. – след шестгодишно чакане Стойчо Младенов е извел тима до титлата и със станалите злополучни попълнения Лео Лима и Родриго Соуса „червените” тръгват в преследване на Шампионската лига, а с тях и 3000 фенове към стадион „Кемал Ататюрк”; 2004 г. – срамът с Феро е в разгара си, но подкрепата на „Генча” срещу армейските братя от Стяуа е на ниво – 2500 „червени” шалчета в румънската столица; 2009 г. – заради Лицензгейт и Лупи, „Сектор Г” трябва да чака цели 2 години преди да атакува чуждите географски ширини, следвайки „новосформираната армия на Любослав Пенев”, превзела първо Москва, а впоследствие и Вечния град. Рим „почервеня” при инвазията на 3000 българи, а хореото връща римските фенове в миналото на немодерния футбол...

Иначе „за статистиката” и за развеселяване на спътниците от култовия автобус с регистрация КН **** ще отбележим следните хронологични факти: тръгване в 22 ч. във вторник вечер; 4 часа висяне на сръбския контролнопропускателен пункт Градина в очакване на въображаем втори рейс, заедно с който трябваше да бъдем ескортирани през сръбска територия и който за щастие не дочакахме в крайна сметка; истеричен 165-сантиметров шофьор с брутален пернишки акцент („Момчета, моУя ви се...”) със звучното име Асен; чистене на надраскана със спрей табела на крайпътен магазин в Италия под зоркия карабинерски поглед; триумфално 100-километрово връщане до римската централна гара Термини след мача, за да приберем двама „забравени” пасажери от наш’те; 375 евро глоба в Словения за неправилно спиране в аварийното платно на магистралата, дошло от чисто физиологични нужди (извършването на които сред крайпътните ливади не доведе до допълнителни санкции); налагане на хита „Не спираме да пиеме по цялата земя”...

Е, това е! Когато човек се наспи, прибрал се вече от футболната одисея, и си припомни поредната глава от историята Red Army On Tour”, с усмивка констатира – „И все пак си струваше”. Затова всички в Базел, всички в Лондон, всички с ЦСКА. До края на света....

 

12 октомври 2009 г.                                                                                                            cskasofia.com

 

Добави коментар
*