.png)
Ултра Магазин
Трибуна Ултра 
21 години в сектора, 12 години на първа линия! 12 години отговорност, пълно себераздаване, отдаденост, много радости, още по-много мъки, но и голямо количество свършена работа! Това е моята история!
Не бях ничие протеже като малък. И днес не съм. Нямах по-голям батко в агитката, който да ме лансира, нито някой, който да ме защитава и наложи. Постигнах всичко сам! И доброто, и лошото! Започнах като 13-годишно хлапе, седящо в ъгъла на сектора и гледащо група дългокоси металисти с кожени якета и плетени шалове на врата - как дерат гърла, държейки стари знамена от чаршаф, изрисувани с четката. Не познавах никого, освен моя скъп приятел Ники Недев, с когото заедно се появихме на трибуната. Социални мрежи не съществуваха, а мобилните телефони бяха с размерите на тухла единичка и си беше лукс да ги притежаваш. Нямахме възможност да си правим селфита, да споделяме ,,На живо" или да се тагваме, но пък беше истинско и носеше аромата на онова отминало време, което днес седи дълбоко заровено в спомените и снимките. Хората все още ходеха по мачове, жените бяха естествени, п**алите малцина, а от събота до събота времето се точеше изключително бавно...
Двама души ни приобщиха в ядрото на сектора - главно, за да ни муфтят за цигари, но пък от този момент насетне усетих онова необяснимо чувство, което ме държи силно и до днес! Аз му казвам страст! Довериха ми първото знаме за веене, бях най-щастливият хлапак и си казвах, че в армията и в четите знаменосци са били най-сериозните хора, а аз вече започвах да усещам как келешлъкът отстъпва място на юнашката дързост - и не го оставях по цял мач! После цяла седмица не можех да вдигна ръце от мускулна треска, но бях изключително горд!
После чаках две дълги седмици до следващото домакинство, за да има мач отново на Ивайло. Отивах часове по-рано във вече несъществуващата легендарна кръчма ,,ЕТЪР - Шампиони '91" и там, сред гъстия цигарен дим и тропота на стъклени шишета по лекьосаната покривка, седях на перваза под прозореца наострил всичките си сетива и слушах за какво си говорят големите. Гледах как се обличат, как се движат, маниери, изказ, поведение. Започнах да ходя в метъл бар ,,УЛИЦАТА", клатехме по една-две "бедни" бири, само и само да сме покрай тях. Научих им имената, прякорите и кой какви ги е вършил. И несъзнавайки колко дълбоко навлизам от ходене на ходене, изведнъж усетих, че вече съм един от тях. Вече имах съзнание на Ултрас, а метълът започваше все повече да ме кефи! От Гарвана се научих да слушам Anthrax, от Стъмбеца - Halloween и Manowar, от Венко Гущера - Running Wild, а от Радо Големия... всичко останало! Този човек беше и Е бездънна музикална кутия! Чувството за хумор на Фето, Каскадьора, Денис и бай Цец пък винаги ме караха да беля зъби от смях.
Година и половина по-късно беше и първото ми гостуване. С Гошо Гущера и Никсъна взехме няк'ва кола под наем, с няк'ви пари на заем и отпрашихме към Плевен. Играехме с ,,Белите орли", а когато в близкото дървено кръчме намерихме старите Боляри да пият бири, истински ни се изкефиха, че сме се появили. Намазахме кюфтета и наливни бири и най-важното - места до тях! До ден-днешен аз изпитвам огромно уважение към тези хора, изброени и неизброени, защото след семейството ми, те бяха тези, които ме изградиха като личност и ме превърнаха в това, което съм днес! Надявам се да сте го усетили, братя!
От този миг насетне вече не изтървах мач - както домакински, така и гостуване. Имам два мача навън - в Самоков и Монтана, в които дори съм ходил съвсем сам. Научих се да бия тъпана с пластмасово шише "Болярка" вместо палка, а и гласът ми се оформи от пубертетски към мъжки и открих своя широк диапазон. Носех един виолетов шал на Austria Salzburg и една силонова етърска тениска, стари дънки и кубинки. В джоба вместо семки и бонбонки се разхождаха жълти стотинки и две-три смачкани цигари с кибрит, но това не беше най-важното! Вече след дядо ми и баща ми, бях трето поколение Болярин-етърец! Настръхвам само докато го пиша!
Преди 12 години покрай Дебито започнах да подвиквам по някое скандиране по време на мач. Малко след това започнах да пиша песни за агитката и да участвам активно във всички дейности на сектора. 12 години вече съм на първа линия и съм единственият стоящ с гръб към терена по време на мач. За тия 12 години преживях много емоции - положителни и много отрицателни. Една част от хората подкрепят дейността ми, други я осъждат, трети изобщо не осъзнават важността й, като пост, но след всички тези години труд разбрах, че най-трудното, но и най-истинското е да останеш верен на себе си и на всички принципи, които си наследил, изградил и в които вярваш! Най-важното в тоя живот, извън стадиона и на самия него, е да имаш ясна позиция, да я заявиш и да я защитаваш! Плащаш висока цена, но си лягаш спокоен! Нагледахме се на фурнаджийски лопати в тоя живот, всеки трети е мърша! В таз кошара на живота или си вълк, или си агне, а местата за овчари отдавна са заети! Фенове е имало преди нас, дай Боже да има и след нас, но нашата роля ТУК и СЕГА, в тия страшно шибани години, е да запазим и предадем на следващите "виолетовата религия", а те ако могат и дано да могат... да разтеглят напред.
Днес, 21 години по-късно, аз и всички оцелели имахме честта да посрещнем 100-годишнината на любимия ни тим. Нещо, за което някога изобщо не смятах, че ще е възможно. Стоях и смятах как сега съм на 15 и дорде станем на 100, ще съм 36-годишен чичак и много се смеех. Струваше ми се след два живота време. Ама ей го, дойде! И въпреки катастрофалното представяне на отбора и състоянието му в цялост, успяхме да създадем уникален празник! Какво следва ли? Или ще се намесим да го променим, или ще си стоим и пърдейки ще го проследим...
ЕТЪР съществува не заради играчите, преминали през него, или заради ръководителите, дирижирали го през годините, а заради всички ония, които посветиха живота си да го защитават! Един живот с много страдания, малко радости, спомени за славни времена и стиснати зъби за бъдещето, в което доброволно си плащаш, за да страдаш, но пък пътите на щастие ти зареждат живота за напред!
Ние сме ЕТЪР! ЕТЪР от Велико Търново и аз СЪМ и ЩЕ БЪДА завинаги един от тях!!!
4 май 2024 г. Автор: Ger Off
В. Търново
