Бaрса ли е най-великият отбор в историята?

Повече отколкото в мнозинството други спортове, футболът има своя начин да възвеличи своето минало. Времето и снимките от ерата преди HD могат да направят така, че историята да изглежда по-добра, отколкото е била всъщност. Поради което фактът, че хората се чудят дали тазгодишната Барселона е най-великият клубен отбор въобще в историята, е свидетелство за случващото се на " Камп Ноу" .

В Примера каталунците са спечелили 18 от 20-те си досегашни мача и с това темпо биха достигнали 104 точки, което би разбило предишния рекорд от 99 от миналата година, поставен също от тях. Ако продължат с тази скорост, те ще са отбелязали 122 гола в Ла Лига, оставяйки прежната граница от 107 далеч назад, и ще са получили само 21 попадения, което би било второто най-добро постижение за сезон с 38 кръга. В Шампионската лига също нещата вървят плавно с четири победи и две равенства в груповата фаза.

Това, което обаче отличава тази Барса от останалите доминиращи отбори в историята, е начинът й на игра - едновременно спиращ дъха на зрителя и ненаподобяващ този на никой друг топтим в Европа. В даден мач определен водещ отбор при победа срещу по-слаб съперник обичайно контролира 60% от владението на топката, най-много 65%. Барселона достига средно 73% в Ла Лига и 72% в Шампионската лига.

Не надмощието в притежанието на топката прави автоматично даден отбор по-добър: все пак Интер спечели ШЛ миналата година, макар да имаше средно 45% по този показател в цялото състезание. Тази статистика обаче има значение в контекста на това какво един клуб се опитва да направи. А играта на Барса се върти около безкрайното пазене на топката в свое притежание, което има три функции.

На първо място, ако съперникът няма топката, няма как да вкара гол. Второ, липсата на владение на топката изцежда психически тимовете, тъй като няма кога те да " изключват" от играта. И трето, служи на силните страни на Барса: тя има надарени футболисти и ги държи дълго време в позиция да навредят на противника - а тази позиция е те да имат топката в краката си.

Манията по владение на топката на " блаугранас" е начин да се извлече максимума от този състав, изпълнен със съзидателни, ниски футболисти с дълбоко разбиране на стила " пас и движение" . Това е чист пример за старата истина: тактическите системи и стиловете на игра трябва да прилягат на футболистите на твое разположение. Поставете треньора на каталунците Джосеп Гуардиола начело например на Манчестър Юнайтед или Милан и най-вероятно едно от следните три неща би се случило: той би променил своята философия, той би трябвало да докара куп нови играчи или отборът просто не би бил много добър.

Има обаче доста промени в начина на работа на Гуардиола този сезон, негов трети на поста. За начало той прави по-малко ротации и използва по-малко играчи. Най-използваните 11 футболисти са били на терена в 80.8% от времето на мачовете на тима в Ла Лига. Миналия сезон тази цифра бе 72.5%, а по-миналия - 72.3%. (Това измерване обаче не е докрай идеално, защото контузии на титуляри, които са рядкост този сезон за Барса, могат да променят драстично цифрите. Все пак обаче то подсказва някои неща.)

Изводът е, разбира се, че макар Барселона да се възползва от тази великолепна химия, едно удължено отсъствие на някой от основните играчи може да има бедствен ефект, особено предвид факта, че съставът изглежда доста неподплатен на определени постове.

Ако един от двамата централни защитници Карлес Пуйол и Жерард Пике се нуждае от отдих, предпочитаното решение на Гуардиола е преместването на левия бек Ерик Абидал в сърцето на отбраната или връщането назад на опорния полузащитник Серхио Бускетс и поставянето на Сейду Кейта вместо него. Много става трудно обаче да се справиш с куп отсъствия, а положението не би станало по-добро, ако единственият друг опитен център халф - Габриел Милито, бъде пуснат да си иде през януари.

Подобна е ситуацията и в атаката. Когато един измежду Лионел Меси, Давид Вийя и Педро Родригес е извън сметките, Гуардиола се обръща или към 20-годишния Боян Къркич, или мести напред Андрес Иниеста, пускайки в средата на терена Кейта, комуто винаги може да се разчита. Този подход може да струва скъпо на треньора, ако " блаугранас" попаднат в труден период откъм контузии и наказания, а има и друг минус. Ако новите попълнения не се приспособят на мига, както стана с Вийя, попадат в прокълнат цикъл: не играят добре, така че не играят често, което пък прави по-трудно това да играят добре следващия път когато играят.

Капитанът на Аржентина Хавиер Маскерано, дошъл през миналото лято за 24 млн. евро от Ливърпул, страда от този проблем. Въпреки своята визитка, той изглежда не на място в полузащитата на Барса (започна само три шампионатни мача в последните два месеца), но без повече игрово време става по-трудно за него да се приспособи. Това може да обясни защо половината от 22-амата играли за тима в Примера този сезон са минали през клубната академия, където у тях е внедрен стилът на Барса.

Другата тревога е, че " блаугранас" са донякъде едноизмерни. Средният ръст на петимата нападатели е едва 172 см, Вийя е относителен великан със своите 175 см, и на пейката няма едър футболист, който да създава заплаха " на втория етаж" . Гуардиола решава този проблем, като премества в атака в ключови моменти Пике (192 см) или Бускетс (190 см), ала това очевидно не е нещо, което може да върви за цели 90 минути.

Решението да се лиши от височина и мощ в предни позиции може да има нещо общо със случилото се миналата година, когато Барселона похарчи цяло състояние да доведе 195-сантиметровия Златан Ибрахимович, за да го пусне да си тръгне след едва един сезон. Макар да не игра лошо, шведският таран често изглеждаше като риба извън водата на " Камп Ноу" .

Каталунският клуб оспорва доста от конвенционалната мъдрост на модерния футбол, който залага на мощни, атлетични играчи, на балансирани отбори и способност за промяна на стила. Всичко това сочи към факта, че ако Барса продължи в същия дух като досега, ще станем свидетели на нещо наистина изключително: Пептим не просто чупи рекорди, той измества парадигми.